Преди няколко дни прочетох един материал, в който се говореше за тъжната статистика, че за последните 10 години България се е стопила с близо 600 000 души. Тъжна новина и съответно ми дава повод да се замисля над този въпрос – Защо? Може би защото държавата е виновна за всичко, може би самите ние сме виновни.Свикнах да приемам упреци и омраза за това, че и аз напуснах България преди има няма 11 години. Причините много, но достатъчна ли е икономическата криза, дивото общество в което съм живял да избягам. Може би, може би не. Напуснах държавата, защото не можех да понасям друго у моите сънародници. Говоря за българския манталитет.
Неволно или не, в съзнанието ми е факта, че преди години дори и сега, за да успее средно статистическия българин държавата беше длъжна да му осигури образование, грижи за децата, безплатно здравеопазване. Държавата трябваше да даде сигурност, пари, хубави магистрали, всичко от което негово величество гражданина да се възползва. Но когато държавата иска своето, изведнъж всички се намусват и с гняв заявят – какво е направила държавата за тях? Защо дори трябва да и плащаме данъците на тази държава, като нищо не и е наред?
Разбира се, че нищо не и е наред. Това е нормално защото едни празноглави крадливи кратуни управляват вече 20 години но пък с ръка на сърцето заявявам, че и народа е крив за всичко това. Не за друго просто манталитета е такъв, един объркан. Защо пък държавата да е виновна, да не би управляващите да са виновни, че не са случили да управляват читав народ. Но пък не трябва да забравяме, че именно те, онези от висшата прослойка произлизат от този народ.
Именно тези, които сега гордо пъчат гърди и се чувстват комфортно в меките си кресла и луксозни лимузини лишени от стрес за неясното бъдеще на Републиката идват от дълбоката зловеща провинция за да осигурят на обикновените българи – гадния български манталитет.
По някакъв далечен начин се чувствам обиден, за това и съм сигурен, че българите не заслужават да бъдат обиждани и ръководени от такава пасмина селяндури! Дали българския манталитет съществува или не знам само, че тези които са избягали навън работят и плащат без протест данъци и успяват да се справят в блатото на живота. Дори, като емигранти.
Задавам отново въпрос: ако тези хора /емигрантите/ приемат новостите и предизвикателствата от Запада или Америка или където са там по света, плащат данъци и работят за благото на чужда държава – опира ли всичко това и до „българския манталитет?”
Едва ли, може би племето ни е такова, че този признак се появява единствено и само по тези географски ширини и няма нищо общо с това, че България е била 500 години под турско робство. Защото местната простотията е такава, че на родна почва българският манталитет цъфти и прецъфтява, доволно заразен – дори и на шепата чужденци, които идват за малко започват да прихващат от него.
Това няма нищо общо с вечното хленчене, защото ако трябва да резюмирам написаното от мен излиза, че и аз започвам да се оправдавам с манталитета. Дано само да не се приеме като митичен символ и веднъж завинаги обикновения човек да осъзнае, че за всичко сме виновни ние! Проблемът е в нас въпреки, че плюем по държава и не знам си още по какво. Всичко зависи отново от нас дали ще се променим – ала за жалост, не се променяме.
Горчивия извод е в това, че така ни е добре. Една тъжна абсолютизация, която е валидна и в днешно време и ще бъде активна и след 500 години. Това, което обществото не може да приеме е промяната. С времето обществото отхвърля всичко, когато има нещо ново и различно, на кого е нужно обаче това? Дали не е свързано с човешката съвест.
Повечето хора изтъкват винаги наследството в манталитета от тоталитаризма, завистта и това, хората да бъдат обхванати от яд. Заради това например, че някой е дошъл от село с галоши оцапани с тор и успял да направи просперираща фирма. За това, че друг продал нивата от дядо си и купил апартамент, хубава кола и всичко се върти около думата … завист! Това е най-страшното бичуване на преуспяващите. Независимо от това дали идваш от село или от град, това няма значение.
Гледал съм много предавания по белгийската телевизия за преуспели хора от село, печелещи пари с отглеждането на говеда, селскостопанска продукция и други. Но никой, не завижда на другия съсед, да не дава Господ. И обикновените хора в други държави по света живеят нормално, всеки се разпростира в чергата, която сам е изтъкал. В България обаче всичко е против това хората да живеят в разбирателство, в угода един на друг.
Отново съм изпълнен с мрачни мисли, отново си давам сметка, че всеки път когато посрещам Нова година, си казвам: да бъде мирна, ползотворна, щастлива, изпълнена с много обич, разбирателство и любов! Но каквото и да си пожелаем на български език – не ни остава друго освен да си чешем езиците с неразумни предположения и пожелания! Защото скъпите съграждани градят взаимно този задружен форум – наречен живот.
Дали ежедневието ни ще бъде обгърнато в клюки или не, клевети и убийства, всеки трябва да допринесе нещо и то положително за да не се чувстват хората, които останаха в България като забравени от Бога. Лепнати с разни прозвища и миришещото определение – балкански манталитет. Това няма значение, защото дори и с Луната да се побратимим, вечно ще има такива, на които ще им е криво всичко. Дори и да съществува перфектното общество, онова в което ни заблуждаваха преди 10 ти ноември.
Всъщност каква е файдата от това да приличаме, като другите хора от тази пуста чужбина, например на тези в Париж. И те си имат своите араби, негри и провинциалисти, които се стремят да изплуват от своето битие. Но всъщност дали си в Париж или в Елхово или Подуяне, това не ни прави повече граждани или селяни.
Впрочем някой да ми каже, от кога големите градове са придобили статут на град, с указ на МС, или нищо подобно?
Не мога обаче да си представя друго, докога ще караме някой да се събува пред вратата и да влиза в къщата ни с миризливи чорапи на дупки?
Малко ми е... селско, извинявам се за израза, или японско или таджикистанско, ако звучи прекалено. Никой не го прави по света освен в братска Русия. Но хубавото е това, че обичам да пътувам и да се уча от хората по света, как живеят. Така изграждам своя стереотип да бъда различен, с риск както казвам – да ме набият на мегдана с пръчки за това! Но това са само битови навици.
В заключение, всъщност няма да умувам повече, просто ще завърша с един стар, брадясал и много любим виц:
Попитали дресьорите в цирка: Защо слоновете не могат да играят кючек? И те отговорили: Защото не могат да щракат с пръсти...
0 коментара:
Публикуване на коментар