Шегичка

Събуждате се от оглушителен вой на сирени. На мозъка Ви му трябват минутка – две за да обработи постъпващата информация. Сънен и стреснат умът Ви се лута в лабиринт от мисли, чувства, спомени. Трескаво се опитва да разпознае звука, опитвайки да го свърже с дати, събития, въобще всичко натрупало се в паметта Ви.

Първата връзка – 2 юни – 12 часа – почит и памет…Не, не е това ! Нито е втори юни, нито е дванайсет часа, следователно този всяващ напрежение вой не е в почит и памет. Втора връзка – система за ранно предупреждение. Да! Това е. Радостта на мозъка Ви от правилното заключение е повече от краткотрайна. Задоволството от успешно извършения мисловен процес е изместено от напрежение, с едва доловими елементи на паника. Умът отново започва да работи на бързи обороти. Щом е системата за ранно предупреждение има заплаха, невидима заплаха, но от какво !? Звукът трябва да бъде разпознат за да бъдат изпратени правилните команди и наставления до останалата част от тялото, които да предпазят живота и здравето Ви. Първи опит за разпознаване – въздушно нападение – трябва да се упътите в най – близкото бомбо - убежище. Не сме във война, нито атрактивна за терористи дестинация. Не! Не е предупреждение за въздушно нападение. Втори опит за разпознаване – природно бедствие…, но какво !? Земетресение – не, невъзможно е да се предупреди, наводнение – приливни вълни, цунамита, прелели реки, скъсани язовирни стени – първите две малко вероятно, вторите – възможно е! Пожар – имали въобще сигнал за пожар се пита мозъкът Ви !? Тайфун и торнадо – не сме в подходящите географски ширини . Какво остана !? Мозъкът Ви, досущ като ловджийско куче настървено души в търсене на следата. Вече напълно събуден, макар и в суматоха от размисли е успял да подаде команда да се облечете и обуете.


Воят на сирените секва. Изминават няколко минути в напрегнато очакване все отнякъде нещо опасно да Ви връхлети. Поне едно знаете със сигурност – ще е природно бедствие, но тъй като мозъкът не е разпознал звука ще трябва да реагирате спрямо обстоятелствата за да спасите живота си. Отваряте прозореца притеснено. Синьото небе, белите пухкави облачета, слънцето, глъчка от деца играещи на вън, в първия ден от пролетната ваканция…пролетна ваканция…пролетна ваканция…За момент мозъкът Ви изпраща сигнал и вие свъсвате вежди, изражение, което първоначално е израз на усилен мисловен процес , а миг по – късно израз на газиралото Ви се настроение. Днес е първия ден от пролетната ваканция, т.е. е първи април. Честито ! Днес държавата се пошегува с Вас като избра, именно Деня на лъжата за да тества системата за ранно известяване.


И понеже Вие сте човек с чувство за хумор няма да питате, защо аджеба точно този ден е избран за тест на звукова система за ранно известяване !?


Ако не бяхте с чувство за хумор и с притъпено усещане за самосъхранение, вероятно щяхте да си зададете някой въпроси:


Къде във вашето населено място са убежищата и укритията ?


Е ли, са те функционално изправни и с капацитет достатъчен за да поберат жителите на Вашето населено място ?


Имате ли представа, въобще какво трябва да направите при евентуална заплаха за да съхраните живота и здравето си ?


Знаете ли как се оказва първа помощ ?


Запознати ли сте със звуковите сигнали и кой за какво предупреждава и алармира ?


И все едни такива шеговити въпроси.


А, системата за ранно предупреждение Ви пожелава весел и шеговит Първи април!

бутон за споделяне