От копче балтон не става!

XXI Зимна Олимпиада свърши. След края на подобни форуми идва време за анализи. Кой какво спечелил, кой какво загубил, кой как се представил. Тези олимпийски игри показаха, че в спорта има закономерности. Разбира се, изключения също, но те, както добре е известно, потвърждават правилата. Русия беше, меко казано, детронира от лидерската си позиция във фигурното пързаляне, но едва ли би могло да е иначе, при условие, че първо е в процес на подмяна на поколенията, и второ, че огромен брой от състезателите се подготвят при руски треньори. Австрия загуби лидерската си позиция, както при алпийците, така и при ски-скачачите. Два от резултатите, които колкото изненадващи, толкова и предсказуеми бяха. От там насетне титлите на Симон Аман / Ски скокове /, Магдалена Нойнер / Биатлон /, Оле Ейнар Бьорндален /последен пост в норвежката щафета – Биатлон /, Марит Бьорген, Юстина Ковалчик, Петер Нортуг / Ски бягане/ , Канада /Хокей / бяха очаквани и в известна степен предположими.
Какво обаче да кажем за българското представяне? Закономерно и логично. През 2007 г. за олимпийска подготовка на федерацията по биатлон са отпуснати 511 880 лв. от Министерство за физическото възпитание и спорта, на федерацията по кънки са отпуснати 407 770 лв. , на федерацията по ски - 38 320 лв. / Официална информация от сайта на министерството. За следващите две години данни не са публикувани. Освен за олимпийска подготовка на федерациите се отпускат средства, както за текущата година, така и на спортните клубове. Това са трите федерации свързани със зимни спортове, които се подпомагат за олимпийска подготовка./ За сравнение пушка ANSCHÜTZ за биатлон струва над 2000 Евро. Прибавете и ски, автомати, обувки, щеки, облекло. И до тук говорим единствено за екипировка и оборудване. Поддръжка на спортните бази и съоръжения, лагери, участия на турнири и първенства, заплати на управляващи дадена федерация, треньори, помощен и обслужващ персонал, спортисти. Простичко казано, става дума за пари, адски много пари, далеч надвишаващи сумата отпусната за олимпийска подготовка за 2007 година. Бедни сме ще каже някой, пари за спорт няма. Вярно е, за съжаление, но напълно необяснимо за мен си остава, защо тогава имахме неоправдано високи очаквания от спортистите, участвали на Олимпиадата ? Защо ги обругахме и обявихме за некадърници, туристи, и още какви ли не ? Защо приехме цялостното участие за провал, когато с оглед на финансирането и подкрепата за спортовете е успех самото спечелване на квоти за участие ? Най – малко между спортистите трябва да се търсят некадърниците. Най – малко спортистите трябва да са обект на нападки и оплюване, но както често се случва именно те „опраха пешкира”, и това пране започна преди началото на Олимпийските игри. Какво пък, щом са български състезатели трябва да са свикнали, на обиди и подигравки, ако нямат челни класирания или медали, или да бъдат омаловажавани титлите им като случайност, късмет и подценяване от страна на противниците / справка – коментари и публикации за олимпийската титла на Екатерина Дафовска /. Нито една от двете реакции обаче, няма да повлияе позитивно на който и да бил спорт. Докато не се научим да анализираме обективно и безпристрастно представяния и резултати, да отчитаме всички обективни и субективни причини абсолютно нищо няма да се промени в спорта.
Едва ли някой се съмнява, че министър, ръководители на комитети и федерации и всички обвързани със спорта знаят какво трябва да се направи за да има промени и то с положителен знак . И тогава изниква защо не се прави, поне онова, което не е пряко свързано с плащания и финансиране? Аз съм страничен наблюдател и знам със сигурност едно – трябва да се влезне в училищата. Да бъдат стимулирани да създадат спортни клубове, да се организират между училищни състезания и първенства, да се популяризират спортовете и спортистите със срещи, с посещения на спортни събития. Защото и най – простичката анкета ще покаже, че мнозинството от децата не са и чували за Екатерина Дафовска, Мария Гроздева, Таню Киряков, Йордан Йовчев, какво остава за по – възрастни величия в спорта като Нонка Матова, Иван Лебанов. А, дали има техен връстник в Канада, който да не знае и да не е чувал за Уейн Гретски ? Това е едно от нещата, които не се нуждаят от пари ! Трудно ми е да повярвам, че някой от тези спортисти, и още мнозина не споменати ще откажат подобни срещи в училища и то на доброволни начала . Може би е време да се влезне и в домовете за изоставени деца и сираци, а не да се сещаме за тях само при трагичен инцидент или по празници. Едва ли ще струва милиони, да се стимулират финансово спортни клубове да взимат под крилото си тъй наречените деца в неравностойно положение. Те нямат и никога не са имали нужда от милостиня, имат нужда от шанс, и спортът може да е един такъв шанс. И това са само възможности. Но, за да се случат, за да се започне с промени и да се постигнат резултати, трябва казано да жаргон, здраво бачкане, много воля и огромно желание. Все неща, който дори и да ги има, не се забелязват. Защото дали случайно или не на ръководни постове във федерации, клубове, министерства са се окопали или „добре облечени бизнесмени”, или самозвани и самозабравили се псевдо деятели на спорта.
Докато картината е такава няма защо да се сърдим на спортисти, че видиш ли нямат челни класирания на олимпиади или медали. Нещо повече. На предстоящата Олимпиада в Сочи след четири години, ако имаме дузина спортисти да ни представляват ще е огромен успех.
Защото други държави предприемат мигновени и крути мерки за да върнат страните си на лидерските позиции и аз нямам никакво съмнение, че в Сочи от страна на Русия ще гледаме епизод а „Империята отвръща на удара”. Докато ние една година ще анализираме, една година ще заявяваме воля и готовност да променим нещата в спорта, още една година ще бистрим стратегия, и една година ще се чудим откъде да наберем спортисти, защото няма достатъчно дори за държавните първенства.
Цяло чудо ще е ако нещата останат все така и успеем да спечелим квоти.

бутон за споделяне