Не измислих подходящо заглавие

Ако днес на спирката в метрото до вас се приближи мъж и Ви каже: „ Вашата усмивка спира дъха ми!” най – вероятното, което ще последва е звучен шамар, чието ехо ще е доста продължително, заради добрите акустични качества на метро станциите. Ако получите бележка от колежка с текст приблизително гласящ : „ Копнея да ме държите в обятията си….” също доста вероятна реакция би била да се подиграете демонстративно, както с посланието, така и с неговата авторка. Разбира се, има процент, малък процент хора, които ще възприемат подобен подход за нетрадиционна свалка. Не, обаче способите за „вкарване в леглото” са обект и тема на този материал, а езика като средство на общуване.
От край време се водят спорове в лингвистичните среди. За и против употребата на чуждици, за и против вплитането на диалектни форми и книжовен език, за и против опростяването чрез премахване на определени правила, за и против осъвременяването съобразно темпа на живот, и още, за и против. Дори се достига до крайности като предложението за пренаписване на съвременен език на художествени произведения поради архаичност в стил, словоред, изказ и прочее. Личната ми позиция относно последното е, че е свещена глупост, но всеки има право на пет минути слава, както и на пет минути резил.
Може и да не е съвсем вярно и точно, но наблюденията ми показват, че не само опростяваме езика, който говорим и пишем, но и намаляваме броя думи, с които боравим. Причини могат да се изтъкнат не една и две. За съжаление, в някаква степен, същите тези мотиви са и оправдание.
Живеенето на „бързи обороти”, типично за съвременното обществото, постоянното гонене на срокове и недостига на време е може би най – често изтъкваната причина за употребата на опростен език. Този опростен език включва не само минимум думи, но често пъти и тяхното съкращаване. Нямаме време нито за писане, нито за четене на текстове по дълги от вестникарско заглавие!? Думата „чакам” например изписана в кратко съобщение чрез мобилен телефон с латински букви /chakam / отнема 5 и половина секунди плюс, минус две – три стотни. За да съкратим времето на писане заместваме първите две букви /ch / с цифрата четири / 4akam / . Времето , което отнема изписването на това буквосъчетание трае около 5 и половина секунди, плюс, минус две – три стотни. Няма да се спирам на правилността на въпросното изписване.
Факторът „време” не оправдава налагането на тъй наречения „телеграфен” стил повсеместно. Безспорно, принципът „кратко и ясно” е задължителен в медиите, но трябва да се отбележи, че при тях има два метода на компенсация и допълване. Звук и картина. Тези средства ни позволяват да съпреживяваме информацията. Не точно така обаче стоят нещата при писането, четенето и говоренето. Опростяването, съкращаването, минимумът думи могат да доведат до объркване и тревожност, по простата причина, че информацията е недостатъчна за да се състави пълна картина. За пример на въпрос по телефон „ Къде си?” провокиран от десет минутно закъснение се отговаря с „Идвам!”. Всъщност, спестяването на време и съответно на пари води до подобен род отговори, които не носят достатъчна информация. „Идвам!” и подобни само могат да вбесят чакащия.
Възможно е на мнозина да се е случвало да си кажат на ум, че разговорът или пък спорът, в който участват не е интересен, върви вяло и монотонно. В много от тези случай това е така по простичката причина, че употребяваните думи, изрази, епитети се повтарят. Ако е спор то той много бързо прераства в размяна на обидни квалификации и закани, в което както и да го погледнем наистина няма нищо интересно.
Заместването на думи, които са си спечелили славата на архаични, остарели също има своя принос към опростяване, в някой случай дори опошляване на езика. Да вземем за пример думата : ухажване. Днес тази дума като част от езиковия фонд, както и като действие е обект на присмех. Днес е прието да се „свалят”, „забиват” . Твърде, вероятно е да има и далеч по съвременни думи, но признавам аз не ги знам. Може би е нормално, може би е тенденция, но баба Ви е била ухажвана, а днес дъщеря Ви „забивана”. Каква радост за тъй наречените „ женски татковци”!!!
Свикнали да ползваме малко думи, съкращения, кога удачни, кога неудачни чуждици в разговорния език дори и не забелязваме, че тази опростена форма навлиза навсякъде. Сравнени два текста, писани от един и същи автор, но отпечатани в различни години и преведени от различни преводачи се разминават. В ранния превод при описанието на архитектурни елементи се ползва думата балюстрада, докато в по – късния превод е употребена думата парапет неколкократно. Тавтологията, на практика намалява, както количеството, така и качеството на информацията, представена в текста. Подобни примери могат да се срещнат достатъчно много.
В крайна сметка осъвременяването, модернизирането на езика обрича стотици думи на забрава. Думи, които според мен, рисуват една по – пълна картина, създават по – ясна представа и допринасят за обогатяване на общата култура на всеки.
Ето само малка част от думи, които са позабравени :
- Сирак, адет, артисвам, асъл, демек, ахмак, уруспия, барем, батак, баялдисвам, блейка, бъбря, вандал, връцкам , мигар, върволица, гаврътна, гамен, голтак, гюрултия, дипля, заплес, калабалък, калпав, кандърдисвам, каприз, каталясах, кашмер, кокетничи, сефте, колчем, курдисвам, магария, мерак, мирясвам, миндер, млатя, нахълтвам, немай – къде, нехранимайко, отпраши, офейквам, палячо, пердах, пасмина, патрав, пипкав, плещя, прахосвам, преизподня, пъкъл, разкош, ръфан, сайвант, сащисвам се, свиреп, сгащих, скатая, сопва се, софра, тайфа, туткав, файда, фасон, фоайе, хабер, хатър, хептен, хиля , цапардосвам, чалдисам се, чоглаво, чутура, шугав, щръклица, яваш.

бутон за споделяне