Сряда, 20 януари е. Около полунощ все още гледам телевизия. На единствения изцяло спортен канал гледам репортаж от втория състезателен ден на Европейското първенство по фигурно пързаляне в Талин, Естония. Днес е кратката програма на мъжете. Обичам този спорт и рядко пропускам възможностите да гледам състезания, които тъй и тъй са рядкост за българския ефир. Истинско удоволствие ми доставя да наблюдавам тази смесица между спорт и изкуства. Но тази вечер е по – различна. На леда се появи един от претендентите за титлата – Браян Жубер. Безспорно талантлив фигурист, доказал се с една световна и три европейски титли. И някъде там в самото начало на състезанието, чух коментатора да казва, че Жубер се е доверил относно хореографията си на Албена Денкова и Максим Стависки, който също беше в залата и следеше отблизо изпълнението на фигуриста. Спрях да виждам случващото се на екрана. В съзнанието ми изплуваха думите : престъпление, наказание, възмездие, опрощение, изкупление. Думи, които отдавна комай нищо не значат!? Истината е, че изпитах, и продължавам, струва ми се, да изпитвам смесени чувства. От една страна е личното ми убеждение, че с изключение, категорично, на определени престъпления всеки има право на втори шанс. Знам, че моментално ще се появят противници на тази теза, които ще заявят, че тъй както мъртвите нямат втори шанс, така и техните физически ликвидатори, били те и не предумишлени не заслужават втори шанс. И също ще имат право в убеждението си. От друга страна е друго мое убеждение, а именно че наказанието трябва да е съизмеримо с престъплението. Тук идва въпросът за възмездието. Какво точно трябва да бъде наказанието за да предизвика възмездие? Смърт за смърт, до живот в затвор, пари за смърт – коя е присъдата, която да овъзмездява и изкупва ?
Седях в тъмното и гледах великолепните тройни и четворни скокове на фигуриста? Гледах привидната лекота, с която правеше фигурите. Гледах как елегантно преливаше от бързи, насечени стъпки към плавни и забавени приплъзвания по леда. Знаех, че зад тази качествена, изпипана, красива програма стои човек отнел човешки живот, прекършил младостта и щастието на втори и донесъл болка, много болка на десетки хора, поднесъл и сам на себе си изпитание без край.
Нямам и бегла представа какви чувства изпитват близките на жертвата, близките на пострадалата, близките на извършителя на престъплението. Мога единствено да предполагам и дори, и тогава надали ще съм близо до владеещите ги чувства и мисли. Аз, която съм страничен наблюдател съм объркана от полярността на възгледите, чувствата и мислите си, какво остава за хората белязани от случилото се ?
Когато вниманието ми се насочи към екрана, състезанието беше свършило. Вървеше някакъв репортаж от Australia Open, но в съзнанието ми продължаваха да изникват въпроси. Има ли въобще съизмеримо изкупление ? Идва ли възмездие с наказанието ? Възможно ли е искрено и пълно покаяние и опрощение ? Всред толкова болка може ли да има утеха и покой ?
Беше сряда, 20 януари. Гледах кратката програма на мъжете по фигурно пързаляне на Европейското първенство в Талин, Естония и трябваше да е забавно.
бутон за споделяне
0 коментара:
Публикуване на коментар