Вкусно

Помните ли тази изтъркана и брадясала фраза "пълно и всестранно задоволяване потребностите на населението...". За тези млади читатели, които нямат спомен от близкото социалистическо минало това беше и остава култова реклама на тогавашната власт, която се цитираше всестранно. Имаше за цел да покаже на всички, колко много държавата се грижи за нейните жители. Погледнато от друг ъгъл този тип пропаганда лъхаше отвсякъде, защото имаше безумни лозунги и призиви, които бедния и онеправдан българин трябваше да спазва, да се ръководи и това беше всичко и единствено в името на социалистическата ни Република.

Няма да говоря за политика, тъй като тя не е моя страст. Просто ще направя една бегла ретроспекция, за това: някога и сега. Както всички знаят от години не съм в България и често забивам с тъп поглед пред монитора на компютъра на някоя българска реклама. То тъпи реклами има по цял свят, но изразите, които най-много ме дразнят в последно време са: „Както някога!”, „Истинските кремвирши от месо по оригинална рецепта!”, „Спрямо европейските изисквания и стандарти!”. Такива мога да изброя поне стотина… Не знам дали е уместно или не, но моите спомени от соца са свързани с вечния недоимък.

Като дете, често ме пращаха до магазина. Казваха ми: - Отиди и купи нещо! Какво можеше да се купи в магазина да речем в края на 70 и началото на 80 години? Имаше един вид масло, нямаше маргарин и други заместители, олиото се продаваше в стъклени бутилки „Нива”, истинско щастие е да намериш прословутите Кремвирши, защото в момента в който имаше зареждане на стока опашката се извиваше по тротоара и не се виждаше края и. Имаше един вид шпек салам, друг подобен носеше гръмкото название „Кучешка радост”, за наденици, пушени колбаси и т.н., въобще не може да се говори. Имаше сирене два вида – краве и овче, киселото мляко също. Хлябът беше чер и бял основните му състояния бяха твърд и мек.

Точно за това си мисля, какво е толкова истинско в съвременните продукти на българския пазар. Каква е тази традиция, която се спазва съвместно със запазените оригинални рецепти за производство. В истинския смисъл на думата оригинален, дори и на времето в салама имаше неидентифицирани съставки, всички помнят историята с изчезването на кучетата от София, както и котките, те и виетнамците помогнаха за това, но това е друга история.

Какво им е истинското на днешните продукти, мисълта ми бе навята от поредната констатация при откриването на генни мутанти в повечето храни. Що за диващина е това? Завиждам им на селяните, те най-добре се справят с този проблем. Те нямат тази грижа, за качеството на месо, зеленчуци и др. Това означава ли, че всички трябва да прибягнат до старите и изпитани методи на отглеждане на прасета, кокошки, садене, плевене. Едва ли? Накарайте някой да отиде на нивата. Може и да има изключения, в силно патриархалните провинциални семейства но това е вик в пустинята.

Колкото до потребителската кошница и качеството на нейните продукти, ще ви спомена една бегла статистика, която е правена от български журналисти през времето на бай Тошо. В средата на 80-те години журналиста Иван Бакалов пише за в-к "Стършел" няколко фейлетона за качеството на колбасите. Той проучва, че се произвеждат от некачествено месо, слагат им соя, пресолени са, мазни, с големи количества нитрати за консервант... Тогавашният директор на софийския "Родопа" искрено си признава, че няма достатъчно месо... Затова не може да има и качествени колбаси.

Тогава за каква традиция говорим? За какви оригинални и истински рецепти. Всичко е лъжа и измама. Разликата е в това, че навремето говедата не бяха в оборите или на къра да пасат, а се издигаха на ръководни постове. Разлика няма и до ден днешен. В момента сред населението се шири митът, че храните тогава били истински. Да, толкова колкото и сега. Защото имало стандарт - БДС, и той се спазвал, а сега с ЕС видите ли няма нищо истинско.
Изборът на продоволствени продукти в момента е смазващ, защото уж има контрол, няма контрол, малко неясна е тази територия с контрола и именно поради тази причина доста от населението оглупява, надебелява, страда от хиляди знайни и не знайни болести. Генни мутанти и какви ли не бацили и стафилококи и други коки никнат и се размножават в храните именно поради липсата на контрол.

Тогава и сега контрола знаете сами как се звършваше. Разликата остава единствено с това, че навремето другарите решаваха колко вида сирене или салам да има, какво да съдържат кренвиршите и кога да се появи луканката, обикновено по партийни пленуми и конгреси изведнъж се появяваше всичко и то за кратко. За заблуда на народа, заблуда която днес се нарича традиция и истински вкус. Разлика в девиза обаче няма: "пълно и всестранно задоволяване потребностите на населението”... никога не е имало и няма да има".

В заключение, ще ви преразкажа един виц това време:

Отново Директорът на софийския завод "Родопа" е изправен пред поредното партийно събрание, и трябва надълго и нашироко да обяснява, че няма достатъчно месо и затова не могат да произвеждат колбаси. Викнал го Гриша Филипов, тогава министър-председател, и му се скарал на характерния си българо-руски: "Пачему немает шкимбе в магазин?"... Директорът събрал смелост и му отвърнал в същия стил: "Защото немает гаведо в обор!"

бутон за споделяне