Твърде сбъркано!

Нямаше да обърна внимание, нямаше и да пиша за това, но ми дойде по сбъркано отколкото съм се надявала. Знам си , че има нещо не наред в нашето общество, но си мислех, че сме стигнали и пика на ненормалността и сбъркаността си. Е, явно съм грешала! Имало още накъде !
Не ме изненада поредния разстрел по обяд в център на София, не ме изненада и последвалата реакция на полиция, прокуратура, медии и общество, само ми се до повръща.
В една телевизия, в едно телевизионно предаване, чиито афиширан формат е шоу надмина очакванията ми. Евала!
За да бъдат актуални, естествено темата беше убийството насред София, посред бял ден. Както си му е редът имаше събеседници. Пъстра картинка. Един пряко засегнат от вече мъртвия в близкото минало, двама телевизионни водещи, на да речем „странни” предавания и един радио собственик, първият както стана ясно работодател на покойника / първият и уволнил го! / Дискусията, ако можем да я наречем така имаше, ако не сбъркани аспекти, то поне странни такива. Хортуваха си за таланта на умрелия, за неговите медийни изяви. Помъдруваха за толерантността към подобни противоречиви фигури от нашето общество. Пък и поплакаха за погубения млад живот, за още нероденото дете, за мъката на майката и жената на мъртвия. И… както си му е редът с тъжна усмивка си спомниха за веселяшкия му нрав демонстриран в кръчми и бардаци. И за да е завършено шоуто оркестър с певици се включваше с „Още един ден в рая” и неизменния рекламен блок. Така де, животът продължава! Нали трябва да се поддържа икономиката. Бяха забравили да пуснат реклама на перилен препарат, че съвсем да изчистят образа на умрелия!
Не знам дали гротеска или абсурд да го нарека. Може би и в двете има истина. Но нямаше да ми е пълен шокът, ако някакви самозвани медиатори и пишман моралисти не се бяха опитали да героизират и легитимират като „свестен” поредната отрепка. В едно са прави – обществото ни е болно. Толерираме и жалим именно онези, към които трябва да имаме непримиримост и нетърпимост. И не стига това, ами и умозаключиха, че болнавостта на обществото се корени в непроронените сълзи за отстреляния.
Злобата, проклетията, нетолерантността здраво са се вкоренили в обществото ни, но произходът им е другаде. Обществото ни е болно, защото отдавна спря да различава добро от зло, защото възкачи на пиедестал субекти, които са всичко друго, но не и герой. Поднесе им на тепсия привилегията да бъдат модел на поведение и подражание ахкайки и ухкайки пред децата си по лъскавите им возила, охолния маниер на живот, луксозните жилища и т.н. Това е сбърканото, а не фактът, че и за секунда не изпитах жал за отнетия млад живот.

бутон за споделяне