Цената на климата ?

Само преди дни приключи форума посветен на климатичните промени в Копенхаген, наречен мелодраматично Хоупенхаген, идващо от английската дума hope – надежда. Какви точно са надеждите не стана съвсем ясно, но пък за сметка на това се раздадоха патетични призиви и обещания за поемане на конкретни ангажименти, но на следващата подобна среща догодина.
Може би ще прозвучи малко крайно, но две държави за пореден път се показаха като световни терористи. САЩ и Китай. На практика най – големите замърсители принудиха останалите държави да правят отстъпки компенсиращи отказът на двете държави да направят каквото и да било освен да приказват за притеснението си от глобално затопляне, топене на ледове и прочее климатични промени. Посланието, което направиха те в прав текст звучи, според мен приблизително така: „Икономическата мощ ни позволява да увеличаваме и развиваме индустрията / сочена за основен виновник за затоплянето на климата и произтичащите последици / . Всички останали трябва да поемат и поделят нашият дял от отстъпки и компромиси. „ По притеснителното е, че всъщност няма кой да се противопостави на това дипломатично извиване на ръце.
Дори и напълно да приемем позицията на скептиците, че всъщност климатичните промени са нормален и естествен процес не влияещ се от човешки фактор, то тогава идва въпросът : Защо биват похарчени милиони за подобни форуми, конференции, срещи ? Със същия успех разните му там лидери, държавни глави и министри биха се разбрали по „Скайп”. Ако не по – екологично, то поне ще е по – евтино.
И на цялата демонстрация на мускули, на цялото изнудване, не разбрах как се вписва нобеловата награда за мир връчена на американския президент Барак Обама. Днес може би мирът е да изпратиш още няколко хиляди с пушкала в ръце, да поддържаш военни мисии по цялото земно кълбо, да изсипваш трилиони във военна индустрия. Това повече прилича на налагане на нов световен ред, но не и на мир. Да се върнем обаче към климатичните промени.
Срещата в Копенхаген потвърди факта, че климатичните промени са просто разменна монета, а загрижеността за околната среда си остава само на ментално ниво.
Всъщност природата непрестанно демонстрира, че има достатъчно съпротивителни сили, и че навреме се отървава от баласта. Пък, че баласта се е взел за вся и всьо си е проблем на баласта. Земята я е имало преди хомосапиенс ще я има и след хомосапиенс, страхът от унищожение си е единствено за сметка на хомосапиенс.

бутон за споделяне

XXI Зимна Олимпиада - Ванкувър

След по – малко от два месеца във Ванкувър, Канада ще започне 21 –та Зимна Олимпиада. В продължение на две седмици за любителите на зимните спортове ще настъпят щастливи времена. Хокей, биатлон, ски слалом и спускане, ски скокове, фигурно пързаляне, бобслей, кърлинг.
Началото на Зимните Олимпиади е през 1924 г. В гр. Шамони, Франция, ФОК /Френски олимпийски комитет / организира „Международна седмица на зимните спортове”. Участват спортисти от 16 държави . 245 мъже и 13 жени. По – късно МОК определя игрите в Шамони като Първите Олимпийски Игри. Следват Сен Морис (Швейцария) – 1928 г.,Лейк Плесид (САЩ) – 1932 г.,Гармиш-Партенкирхен (Германия) – 1936 г.,Сен Морис (за втори път) – 1948 г.,Осло (Норвегия) – 1952 г.,Кортина д'Ампецо (Италия) – 1956 г.,Скуо Валей (САЩ) – 1960 г.,Инсбрук (Австрия) – 1964 г.,Гренобъл (Франция) – 1968 г.,Сапоро (Япония) – 1972 г.,Инсбрук (за втори път) – 1976 г.,Лейк Плесид (за втори път) – 1980 г.,Сараево (Югославия) – 1984 г.,Калгари (Канада) – 1988 г.,Албервил (Франция) – 1992 г.,Лилехамер (Норвегия) – 1994 г.,Нагано (Япония) – 1998 г., ,Солт Лейк Сити (САЩ) – 2002 г.,Торино (Италия) - 2006 г.,Ванкувър (Канада) - 2010 г.
София, България се е кандидатирала общо три пъти за град домакин на Зимни Олимпийски Игри. През 1992 г. , 1994 г. и 2014 г. спечелено от град Сочи, Русия.
Вероятно любителите на световни конспирации ще съзрат и тук конспиративни и подривни действия от страна на МОК и световните сили. Може би ще имат известно право, дотолкова доколкото олимпийските игри са отражение на промените настъпващи в света, доколкото са отражение на политически и икономически тенденции, доколкото олимпийският принцип, заложен от барон Дьо Кубертен е останал само спомен .
Истината е, че спортът е повече политика и прокарване на интереси много повече отколкото ни се иска. Всъщност спортът отдавна е индустрия, в която се разиграват милиарди. Производители на спортни стоки, телевизионни компании, туристически и развлекателен бранш, спортни федерации, медицински лаборатории и още знайни и незнайни елементи, които задкулисно чакат своя дял. Да не забравяме и престижа, който се печели при успешно и атрактивно организиране на подобни спортни форуми.
Последната лятна олимпиада проведена в Пекин, Китай е наблюдавана приблизително от 4,7 милиарда души. Макар и зимните игри да не могат да се похвалят с подобен интерес. За справка : Олимпиадата в Торино, Италия е наблюдаване от 2,1 милиарда зрители. За финансовото изражение на тези цифри е трудно да се говори, защото печалбите попадат в графа : „фирмена тайна”.
При все всичко задкулисно при спорта Олимпийските игри са и остават едни от най – гледаните събития. Те запазват символиката си. За силата на човешкия дух, за надеждата за по – добър и толерантен свят, за силата на обединението.
Добре дошли във Ванкувър, Канада !

бутон за споделяне